Британски мумии: мъжът от Линдоу
Когато чуете мумия, приятели на Учебен център „Рая” – Лондон, навярно умът ви завежда в горещите пясъци на Египет и отваря за вас дълбините на пирамидите. Но мумии се намират и на Островите – истински, местни мумии. Нека ви разкажем за една от тях!
Мъжът от Линдоу е намерен в торфено блато Линдоу мос, близо до Уилмслоу, Чешър, Северозападна Англия. Първоначално, през 1983г., работници, които режат торф в блатото, попадат на нещо заоблено и голямо, за което се шегуват, че е яйце от динозавър. Скоро, обаче, става ясно, че това е човешки череп. Работата се прекъсва и биват повикани полицейски следователи, защото има подозрения, че това са останките на изчезнала през 60-те години жена. Черепът се оказва не на съвременна, а на жена от Желязната епоха и започва претърсване за още от така наречените „торфени мумии”. Защо мумии? Защото блатото се оказва чудесна среда за запазване на човешки останки. Киселинност, налягане, разтворени във водата соли и анаеробна среда съхраняват за стотици години човешката кожа, коса и други тъкани.
На 1-ви август, 1984г. работникът Анди Молд вижда в лопатата на машината за рязане на торф нещо, което помислил за дебел клон. Той го подхвърля на колегата си, предметът пада на земята, торфът се свлича от него и става ясно, че това е покрит с кожа човешки крак. С находката първо се заема полицията, а после и археологът Рик Търнър, който успява да намери и останалата част от тялото. Заради въздействието на въздуха се налага бърза консервация на намереното. Собствениците на земята, върху която се намира блатото, даряват Мъжа от Линдоу на Британския музей. Това е най-добре запазеното тяло от всички, намерени в блата на територията на Великобритания. Сравняват го с датските торфени мумии Мъжът от Граубал и Мъжът от Толунд.
Специалисти започват да изследват Мъжа от Линдоу. Установяват, че той е бил висок около 168 см и е тежал около 60кг. Намирал се е в средата на 20-те си години. Косата, мустаците и бакенбардите му са били кафеви. Единствената тъкан, намерена върху тялото му е била лента за ръка от лисича кожа. Датировката на тялото показва период от 200 г. пр. н.е. до 119г. след Христа. Върху кожата на мъжа са намерени следи от мед, за които има теория, че са вследствие от намазване на тялото със смес, съдържаща медни люспици, придаващи блясък. Предполага се, че става дума за благородник, тъй като по ръцете няма следи от усилена работа, характерна за обикновените жители на обществата от Желязната епоха. Смъртта му е настъпила вследствие на няколко, сами по себе си смъртоносни, наранявания по главата и гърдите, а около врата му има стегната връв. И тук започват въпросите: дали е ставало дума за ритуално убийство? В стомаха е намерен прах от имел, за който се счита, че се е ползвал за успокояване. Дали бъдещата жертва е била успокоявана преди страшния си край? Дали различните наранявания са били в чест на различни богове, всеки от които приемащ човешко жертвоприношение? Или става дума за обикновен обир на всички притежания, включително дрехите, след което жертвата е захвърлена в блатото?
Торфената мумия на Мъжа от Линдоу е притежание на Британския музей и е подложена на сложен процес на консервация, който да предпази тъканите от промени. Тя е предмет на спорове, тъй като жителите на Манчестър имат претенции, че тя трябва да бъде изложена в техния музей, а отделна група хора пък се възмущава, че човешки останки са изложени на показ, вместо да бъдат погребани.
В британската култура Мъжът от Линдоу влиза чрез трудовете на историци, химици и археолози и в част от предположенията той дори е описан като друидски принц. Наричат го „най-значителната археологическа находка на 80-те”, което отчита голямата роля на намирането му за разбиране и проучването на живота на Островите преди около две хилядолетия.
Автор: Ивета Радева
