Вехтошарите на Лондон
Приятели, отново ви предлагаме кратка история, която се надяваме едновременно да събуди интереса ви и да ви помогне в изучаването на английски език. Тук, в Учебен център „Рая“ Лондон, вярваме в нуждата от практикуване на изучавания език, както за начинаещите, така и за напредналите курсисти. А най-добре това става с четене, разказване и разговори. Четете нашите теми, разказвайте ги и обсъждайте с приятели на английски език! Не забравяйте да намерите превода на текста ни в англоезичната версия на блога!
Някога в Лондон имало една много интересна професия – вехтошар. На английски – rag-and-bone man. Практикували я граждани от бедните прослойки и тя се състояла в обиколки на града с голяма, често нечиста, торба на гърба, пълна с това, което хората вече не искат. Вехтошарите обявявали своето занимание на висок глас, викайки: „Парцалииии!“ и „Костиии!“, защото точно това събирали. Парцалите – всъщност стари, често негодни дрехи – продавали, а от костите варели костно лепило. Някои от вехтошарите могли да си позволят малка двуколесна количка, в която носели намереното, а други ползвали услугите на пони или дори кон с каручка. Но такива „богаташи“ били по-скоро рядкост в ежедневието на лондончани.
Вехтошарите често носели пръчка, завършваща с шип или кука. С нейна помощ те разравяли купчините боклуци, оставени пред къщите и отървавали домакинството от всичко, което имало някаква стойност. Но най-ценни били металите. С достатъчно продадено количество мед, желязо или калай можело да се спечелят 5 пенса. Сума, която с продажба на стари дрехи се достигала за много, много по-дълго време. Често с шипа на пръчката си вехтошарите стържели между камъните от уличната настилка с надежда оттам да изскочи някой гвоздей от конска подкова.
Вехтошарската професия била толкова живописна, че за нея, успоредно с истории на просяци и джебчии, писал журналистът Henry Meyhew, в поредица от вестникарски статии през 19 в. Той обрисувал rag-and-bone men като „обитатели на зле обзаведени къщички или стаи“ в Лондон. Те работели над 10 часа дневно за минимален доход, с който едва покривали нуждите си.
На двама вехтошари – баща и син – са посветени и сериите на комедията “Steptoe & Son“, излъчена по BBC през 60-те и 70-те години на 20-ти век. Тя проследява живота и солените им приказки, поставяйки ги в много комични ситуации, основани, много ясно, на конфликта между поколенията.
В съвремието вехтошарството е затихнало и хора с колички, призоваващи домакините да споделят своите стари дрехи и останали от гозбата кости са изчезнали. Но самата професия, в известна степен, практикуваме всички ние. Състоянието на екологията изисква отговорно разпределяне и рециклиране на материалите. Така че всеки от нас е домашен „събирач на парцали“ (rag gatherer), който отделя метални, хартиени и текстилни отпадъци, вършейки това вече не за пари, а от морално и отговорно отношение към природата и икономиката.
Скъпи приятели, а вие спомняте ли си някогашните вехтошари в България? А може би за тях са ви разказвали вашите родители? Опитайте се да разкажете за това на английски език на вашите лондонски приятели! Ще им бъде интересно и ще се учудят, че вие знаете за техните “rag-and-bone man”.
Автор: Ивета Радева