Големият лондонски пожар

Скъпи приятели на Учебен център „Рая” Лондон, още веднъж сте в нашия блог, за да прочетете нещо интригуващо от лондонската история. В изучаването на английски език ви помагаме не само чрез прекрасните ни преподаватели, а и като ви осигуряваме приятни четива на двата езика – български и английски. Любопитствайте, учете, напредвайте! Така ще изпълните вашата и нашата цел – да получите здрава езикова основа, върху която да градите своята кариера и бит във Великобритания.

Преди да говорим за мащабите на Големия лондонски пожар, добре е да знаем какво представлява Лондон през 17-и век. Населението му наброява между 300 000 и 400 000 души – истинско стълпотворение за онези времена. Вътре в града има всевъзможни малки и големи работилнички, таверни, кипи труд и оживено движение. Самият град все още е опасан от издигната от римляните защитна стена, но на места прелива извън нея, което налага събарянето на някои участъци от фортификационното съоръжение. Старите порти на римската стена на Лондон – 7 на брой, обаче, продължават да стоят, преди окончателно да бъдат съборени между 1760г и 1767г.

1965 година е година на страховитата Лондонска чума. Много лондончани намират края си от болестта, а останалите живи се надяват на божия милост през следващата година. Вместо нея, обаче, на 2-ри септември от King’s Bakery (Кралската пекарна) на Pudding Lane тръгват пламъци. Лятото преди това е много сухо и дървените греди на къщите са като прахан. На всичкото отгоре източният вятър бързо разнася огъня от къща на къща. Много скоро 300 от къщите просто се срутват. От самото начало властите и специално кметът Сър Томас Блъдуърт (Sir Thomas Bloodworth) подценяват ситуацията. Кофите с вода далеч не са достатъчни за гасенето. Паника овладява града. Хора, в пълно безредие, се опитват да се спасят с лодки по Темза. Правят се опити чрез събаряне на къщите на пътя на пламъците да се пресече пожара, но тактиката е безуспешна. Къщи биват дори взривявани с барут, но това, вместо да помогне, всява още паника и тръгват слухове за френско нападение.

До 4-ти септември половин Лондон е в неугасими пламъци. Запалва се и катедралата Сейнт Пол. Оловните плочи по покрива ѝ се разтопяват и огнена река се излива на улицата.Самата катедрала се срутва. За щастие Tower of London избягва тази съдба.

Най-накрая, на 6-и септември, пламъците окончателно замират. Само 1/5 от града остава незасегната. Освен хиляди частни жилища, градът губи повечето от обществените си сгради. Стотици хиляди хора остават без дом. За щастие загиват само шест души. Но бедствието е огромно.

И въпреки това от пожара има и полза – задръстените, пренаселени улици, мръсотията и болестите изчезват. Пожарът е шанс градът да се построи отново по по-разумен начин. Само шепа от предишните постройки на Лондон оцеляват до ден днешен. Такива са най-старата къща в City of London – 41 Cloth Fair, The Staple Inn, The Tower of London, църквата Saint Andrew Undershaft и много малко други. По-любопитните от вас могат да ги посетят и така да се докоснат до един наистина стар Лондон.

Приятели, надяваме се този текст да ви помогне във вашето образование и изучаване на английски език. Нашият учебен център разчита на това! Ще се радваме и да ни подскажете интересни за четене теми! Очакваме вашите отзиви!

Автор: Ивета Радева

Снимка: Wikipedia