Прочутите британци: Хауърд Картър и гробницата на Тутанкамон – II част

Скъпи приятели на Учебен център „Рая” – Лондон, в предишния ни текст оставихме прочутия британец Хауърд Картър току що нает от ентусиаста и щедър поръчител на разкопки на гробници от Древния Египет лорд Карнарвън. С вече натрупан опит, Картър е желан организатор  на следващи открития в Долината на царете.

За жалост Първата световна война го отклонява от работата му за цели три години, които той прекарва като дипломатически куриер и преводач за Британското правителство. Краят на войната го връща отново на терен, при това търсейки една конкретна гробница на вече споменат в предишни открития фараон – Тутанкамон. Между 1917г и 1922г, уви, двамата ентусиасти не откриват нищо и лордът е на ръба да се откаже от финансирането на експедицията. Все пак се съгласява на още един сезон, преди да се предаде.

Набелязани са древни постройки, служили за жилища на строители, по които египтолозите са работили безуспешно в предишен сезон  и скоро те са разчистени, заедно със скалните отломки под тях. На 4-ти ноември един от работниците внезапно открива стъпала, водещи надолу под пясъка. След разкопаването им се разкрива замазан с глина вход. Запечатан с непокътнати древноегипетски печати!

Картър веднага вика от Лондон своя покровител лорд Карнарвън, който пристига с дъщеря си, лейди Евелин Хърбърт, само за няколко дни. Целият тръпнещ в очакване на нещо голямо екип се спуща в разкопаване, достигайки до запечатаната врата на самата гробница. С длето те успяват да пробият малък отвор в нея. Картър, който е отпред и поднася свещ към отвора, застива. Лорд Карнарвън задава прочутия си въпрос „Виждаш ли нещо?” и получава прочутия отговор на Хауърд Картър „Да, чудни неща!”. По закон тук вече те трябва да извикат египетските власти, но все пак, преди домакините да дойдат, тримата – лорда, неговата дъщеря и археологът се промъкват сред чудните съкровища и са първите съвременни хора, навлезли в тази древна камера, изпълнена с богатства и застоял въздух.

На 27-ми ноември гробницата е вече осветена щедро с електричество и пред удивените очи на всички заблестяват майсторски изработени златни статуи, златен трон, олтари, съдове и ракли, пълни с погребални дарове. Следват още две зали, втората от които е погребалната камера на фараон, които се пазят от два златни фараона в цял ръст. Общо са открити над 5000 предмета с великолепна направа.

С точността на учени, екипът вика още специалисти и забавя процеса, докато изучи и опише всички намерени артефакти. Чак на 16 февруари 1923г. е отворена и самата погребална камера, съдържаща непокътнатият саркофаг на дълго търсения фараон – Тутанкамон. А вътре в него мумията е одухотворена от златна маска с нечувана изработка, която днес всички разпознаваме.

За жалост през април, същата година, лорд Карнарвън получава отравяне на кръвта и умира, което поставя началото на поверие за проклятието на фараона, отвело на оня свят много от участниците в разкопките.

Намерените предмети са отнесени, след щателно описание и заснемане, в Музея на Египет в Кайро.

Хауърд Картър не получава признание от британските власти за своето откритие, но в Египет му присъждат Ордена на Нил, III степен. Връчва му го самият египетски крал Фуад I. Археологът описва в много книги дните на своите разкопки и своите открития в Долината на царете и други обекти. Йейлският университет го прави почетен доктор на науките, а Кралската историческа академия в Мадрид също го кани като почетен член.

Хауър Картър умира на 64 години от Ходжкинов лимфом и е погребан в Лондонското гробище в присъствието само на девет души. Епитафът на гроба му е цитат от надпис, изсечен в алабастрова чаша, принадлежала на самия фараон Тутанкамон: „Нека духът ти живее, нека прекараш милиони години, ти, който обичаше Тива, с лице, обърнато по посока на северния вятър и с очи, съзерцаващи щастие!”

Днес всички знаят името му и то е неразривно свързано с голямата любов на живота му – египетската култура през Древността.

Автор: Ивета Радева