Коледният Лондон на Чарлз Дикенс

Празниците чукат на вратата, скъпи приятели на Учебен център „Рая”-Лондон, и за нас идва време на радост и светлина. Нека, в духа на Коледата, да научим повече за празника и да усвоим непознатите думи в текста! Прехвърлете се в английската версия на блога ни, за да ги откриете!

На 19 декември, 1843г. или преди 181 години Чарлз Дикенс публикува своя прочут роман „Коледна песен”. Той представлява разказ за скъперника Ебенизър Скрудж, който държи единствения си подчинен – младия Боб Крачит – в нищета, затрупвайки го с работа точно на празника. Освен за това, което постига Скрудж, Дикенс ни разказва за още две лондонски семейства – нещастните Крачит и това на племенника Фред – весел човек, заразен с коледния дух.

В творчеството на Чарлз Дикенс, четейки през редовете, можем да научим много за Лондон през 19в. в зората на индустриалната революция. Епохата, в която новоизобретените машини позволяват големи производства да се приютят в града, замърсявайки и причинявайки непознати досега вреди на здравето на работниците и жителите му. Лондон в епохата на Дикенс е мръсен, пренаселен, пълен с отрудени, бедни хора, чиито живот е в контраст с бляскавия и богат живот на техните работодатели. Описваната гъста лондонска мъгла всъщност е натрупаният от фабриките смог. Болестите са често срещани в средите на работниците, а парите за доктор – рядкост. Празниците, посрещани в уют, богатство и топлина от едните, са затруднение за други с разходите за храна и подаръци.

На фона на бедността в града, банкерът Скрудж има възможността да празнува в изобилие, а и да отдели пари за бедните. Но прави ли го той? Не, а вместо това отговаря на коледните поздрави на радостния си племенник така: „Какво е Коледа, освен време за плащане на сметки, без да имаш пари и време, в което се оказваш с година по-стар, без да си и с час по-богат?”. По-късно на призива за благотворителност на загрижените за бедните господа заявява така: „Не ставам по-весел за Коледа и не мога да си позволя да направя по-весели разни безделници!”. Пожелаят ли му „Весела Коледа!”, банкерът Скрудж отговаря с „Приятен следобед!”.

В Лондон от 19в. средновековната традиция за богато посрещане на коледния празник от Шекспировите времена е била прекъсната от религиозните пуритани, но започва да набира отново сила и хората се завръщат към богатата украса и големите количества вкусна храна, подкрепена от алкохол. Романът на Дикенс успява да доубеди лондончани, а по-късно и читателите от други страни, в смисъла на щедростта на Коледата, в нуждата от блясъка, разточителността и радостта на празника. Внушението на автора, разкрито чрез изцелението на Скрудж от скъперничеството, е че трябва да се работи здраво, за да се посрещат нуждите, но в дни на празници човек трябва да пусне в себе си желанието за даряване, радост и веселие.

За Дикенсовият роман „Коледна песен” може да се каже, че не само следва, но и оформя коледната традиция. Неслучайно той е пресъздаден в илюстрации, филми и мюзикъли, които с удоволствие гледаме по празниците. Така че пуснете и вие, скъпи приятели, духа на Коледата във вашия дом!

Автор: Ивета Радева