Непотъващата Вайълет

Способността да разбираме английски език ни дава много възможности да научаваме нови неща – и такива, които пряко ни касаят, и интересни факти от съвремието и миналото на страната ни домакин. Ние от Учебен център „Рая“ – Лондон наблягаме на любопитните истории, които ще ви накарат да четете повече на двата езика, сравнявайки характерните начини на изразяване и научавайки новите думи.
Днешната история е за една жена, която оцелява след цели три корабни катастрофи и доживява до 83 годишна възраст.

Вайълет Констанс Джесъп е родена през далечната 1887 година в Аржентина като дете на ирландски емигранти. Тя заболява сериозно от нещо, което тогавашните лекари считат за туберкулоза и ѝ предричат фатален край още в ранна възраст. Прескача опасността и след смъртта на баща ѝ семейството с още 5 деца се мести в Англия. Майката – Кетрин Джесъп – започва работа като корабна стюардеса, но се разболява и на Вайълет не остава друго, освен да прекъсне училище и на свой ред да опита късмета си по вода, за да храни близките си. Първото ѝ назначение е на британския презокеански лайнер „Олимпик“ – луксозен кораб от класа на „Титаник“ и по-малко известния „Британик“.

На 20-ти септември, 1911г. „Олимпик“ напуска пристанището в Саутхемптън. По пътя си към открито море той се натъква на военния кораб „Хоук“, двата плавателни съда се сблъскват и „Олимпик“ претърпява силна повреда, което налага евакуацията на хората и изтеглянето му обратно в пристанището. За щастие, той не успява да потъне и след поправката продължава да плава с Вайълет на борда си.
През април 1912г. Вайълет е прехвърлена към екипажа на „Титаник“ и на съдбовния 10-ти април, 1912г потегля към Америка. Тя е на 24 години. Всички знаят какво се случва четири дни по-късно. Корабът се врязва в голям, плаващ айсберг и е смъртоносно повреден. За около 2ч. и 40 мин. „Титаник“ потъва, докато екипажът се старае да избегне паниката и да настани колкото се може повече хора в спасителните лодки. Самата Вайълет стои на палубата и демонстрира обличането на спасителна жилетка пред ужасените хора. В края на евакуацията самата тя бива настанена в лодка №16, а в ръцете ѝ офицер от екипажа подава бебе. След ужасна, ледена нощ корабът „Карпатия“ се притича на помощ и прибира оцелелите. Към Вайълет се спуща разплакана жена и грабва бебето от ръцете ѝ. Майката на детето е оцеляла!
През Първата световна война Вайълет започва работа за британското поделение на Червения кръст и бива разпределена на кораба „Британик“, построен след злополучния „Титаник“ и превърнат в плаваща болница. Сутринта на 21 ноември, 1916г. „Британик“ се натъква на немска мина в Егейско море и я взривява. Потъването му е бързо и евакуацията е паническа. Част от спуснатите спасителни лодки се натъкват на още въртящите се пропелери на кораба. В такава лодка е и Вайълет, на която се налага рискован скок във водата. Тя получава тежка травма на главата, но оцелява. Още двама, спасени от „Титаник“ – Артър Джон Прийст и Арчи Джуъл – са на борда и на този потъващ кораб.

След тези злополучия, Вайълет продължава да работи дълги години на различни кораби и преди да се пенсионира през 1950г в Съфолк, вече е обиколила света.

Странна случка бележи късния ѝ живот – през една бурна нощ, телефонът на Вайълет звъни и отсреща женски глас я пита дали тя е спасила едно бебе на „Титаник“. Когато Вайълет потвърждава, гласът казва през смях „Аз бях това бебе!“ и връзката прекъсва. През живота си Вайълет не е разказала никому за онази нощ и спасеното бебе, грабнато по-късно от плачещата жена. Записките показват, че единственото бебе в спасителна лодка №16 е момче, дадено на друга от пътничките, което е починало много преди странното обаждане.Способността да разбираме английски език ни дава много възможности да научаваме нови неща – и такива, които пряко ни касаят, и интересни факти от съвремието и миналото на страната ни домакин. Ние от учебен център „рая“ – лондон наблягаме на любопитните истории, които ще ви накарат да четете повече на двата езика, сравнявайки характерните начини на изразяване и научавайки новите думи.

Днешната история е за една жена, която оцелява след цели три корабни катастрофи и доживява до 83 годишна възраст.

Вайълет констанс джесъп е родена през далечната 1887 година в аржентина като дете на ирландски емигранти. Тя заболява сериозно от нещо, което тогавашните лекари считат за туберкулоза и ѝ предричат фатален край още в ранна възраст. Прескача опасността и след смъртта на баща ѝ семейството с още 5 деца се мести в англия. Майката – кетрин джесъп – започва работа като корабна стюардеса, но се разболява и на вайълет не остава друго, освен да прекъсне училище и на свой ред да опита късмета си по вода, за да храни близките си. Първото ѝ назначение е на британския презокеански лайнер „олимпик“ – луксозен кораб от класа на „титаник“ и по-малко известния „британик“.

На 20-ти септември, 1911г. „олимпик“ напуска пристанището в саутхемптън. По пътя си към открито море той се натъква на военния кораб „хоук“, двата плавателни съда се сблъскват и „олимпик“ претърпява силна повреда, което налага евакуацията на хората и изтеглянето му обратно в пристанището. За щастие, той не успява да потъне и след поправката продължава да плава с вайълет на борда си.

През април 1912г. Вайълет е прехвърлена към екипажа на „титаник“ и на съдбовния 10-ти април, 1912г потегля към америка. Тя е на 24 години. Всички знаят какво се случва четири дни по-късно. Корабът се врязва в голям, плаващ айсберг и е смъртоносно повреден. За около 2ч. И 40 мин. „титаник“ потъва, докато екипажът се старае да избегне паниката и да настани колкото се може повече хора в спасителните лодки. Самата вайълет стои на палубата и демонстрира обличането на спасителна жилетка пред ужасените хора. В края на евакуацията самата тя бива настанена в лодка №16, а в ръцете ѝ офицер от екипажа подава бебе. След ужасна, ледена нощ корабът „карпатия“ се притича на помощ и прибира оцелелите. Към вайълет се спуща разплакана жена и грабва бебето от ръцете ѝ. Майката на детето е оцеляла!

През първата световна война вайълет започва работа за британското поделение на  червения кръст и бива разпределена на кораба „британик“, построен след злополучния „титаник“ и превърнат в плаваща болница. Сутринта на 21 ноември, 1916г. „британик“ се натъква на немска мина в егейско море и я взривява.  Потъването му е бързо и евакуацията е паническа. Част от спуснатите спасителни лодки се натъкват на още въртящите се пропелери на кораба. В такава лодка е и вайълет, на която се налага рискован скок във водата. Тя получава тежка травма на главата, но оцелява. Още двама, спасени от „титаник“ – артър джон прийст и арчи джуъл – са на борда и на този потъващ кораб.

След тези злополучия, вайълет продължава да работи дълги години на различни кораби и преди да се пенсионира през 1950г в съфолк, вече е обиколила света.

Странна случка бележи късния ѝ живот – през една бурна нощ, телефонът на вайълет звъни и отсреща женски глас я пита дали тя е спасила едно бебе на „титаник“. Когато вайълет потвърждава, гласът казва през смях „аз бях това бебе!“ и връзката прекъсва. През живота си вайълет не е разказала никому за онази нощ и спасеното бебе, грабнато по-късно от плачещата жена. Записките показват, че единственото бебе в спасителна лодка №16 е момче, дадено на друга от пътничките, което е починало много преди странното обаждане.

Автор: Ивета Радева