Прочутите британци: Джон Лангдън Даун и неговата работа със „слънчевите деца” II част

Скъпи приятели на Учебен център „Рая”-Лондон, добре дошли в следващата година, а с нея и в следващия ни текст, който ще завърши историята на още един прочут британец – доктор Джон Лангдън Даун.

Оставихме добрия доктор във време, когато тъкмо поема управлението на болницата за хора с умствени страдания в Съри – Ърлсууд Асилум. През това време той не спира да повишава своята квалификация, учейки и работейки едновременно. Първо той взима своята бакалавърска степен, после специализира и накрая повишава и своята научна квалификация като става доктор на медицинските науки, получавайки и златен медал по физиология. Назначават го и асистент в Лондонската болница, но продължава да живее в Съри, отдавайки силите си на две места.

Съпрузите Джон и Мери заварват болницата Ърсууд Асилум в ужасно състояние. Болните са занемарени, условията са отвратителни и навсякъде цари мръсотия и лошо отношение към пациентите. Вместо място за лечение, тя е сякаш място за наказание. Новият управител преобръща порядките и скоро условията се подобряват, пациентите вече имат режим от полезни дейности, които ангажират вниманието им, както и здравословна храна.

Джон Лангдън Даун започва наблюдения и изследвания върху различните видове умствени заболявания и публикува трудове относно „етническия тип заболявания” като особено набляга на чертите на хората с увреждания и определя пациентите със синдром, който после ще носи неговото име, като монголоидни. Днес тези определения се възприемат като расистки, но това са просто неговите наблюдения над външните черти на пациентите. Всъщност самият д-р Даун се бори за тезата, че различните раси при хората не представляват отделни човешки видове, както се е възприемало дотогава, щом бели родители могат да родят дете с монголоидни черти. Той разбира, че това е въпрос на вариации при образуването на зародиша.

Д-р Даун е и пионер в тезата, че жените трябва да получават по-високо образование и не трябва да бъдат държани отговорни за раждането на деца с умствено изоставане и заболявания. Той настоява пред спонсорите на Ърлсууд Асилум, че жена му, която има огромен принос за управлението на болницата, също трябва да получава заплата, но получава категоричен отказ. Счита се, че жените не принадлежат към работната сила и полагат единствено доброволен труд. Това изостря отношенията между доктора и аристократите-спонсори на болницата и през 1868г. той я напуска. Даун и жена му създават своя собствена клиника за хора с умствени проблеми и забавено развитие. Там те прилагат методи за стимулиране на когнитивните способности на пациентите чрез учение и различни по сложност задачи. С това те постигат значителен успех и скоро на клиниката доверяват децата си много хора.

До края на живота си д-р Даун изучава различни синдроми и публикува поредица трудове относно психичното здраве в детството и ранната младост. Изучава възможността за предаване на психични заболявания от родителите, както и въздействието на тогавашните акушерски практики върху здравето на новородените.

Д-р Даун става изключително тачен член на научната общност и на обществото и когато умира на 67 годишна възраст през 1896г., пред частната му клиника се стичат хора, които почитат паметта му с траурно мълчание. Прахът на доктора се пази в клиниката и след смъртта и на жена му, бива смесен с нейния като знак за тяхния общ принос в медицината и лечението на пациенти с умствени заболявания.

Автор: Ивета Радева