Съществувал ли е наистина крал Артур? I част

Скъпи приятели, започваме още една година, в която ще положим усилия да напреднем с изучаването на английски език, а заедно с това и да научим интересни истории, свързани с Великобритания. Първата ни история за тази година ще е опит да установим не само дали легендарният крал Артур е съществувал, но и влиянието на неговата фигура – реална или не – върху формирането на британската нация.

Разкази за смелия воин и християнски крал на британците, повел хората си срещу саксонските нашественици, могат да се проследят назад в уелската поезия до 6-ти и 7-ми век от н.е., но както ще видим, възможно е идеята и разказът за него да има много по-ранни корени.

За днешно място, свързано с Артур, се приема замъкът Тинтагил в Северен Корнуол, много близо до Камелфорд (в легендата замъкът на крал Артур се е наричал Камелот). Там се счита, че са се събирали рицарите на Кръглата маса в двора на един смел и справедлив крал. Но всъщност замъкът е построен на тази земя от Ричард, граф на Корнуел, през 13-ти век като поклон към миналото и опит да се свърже тогавашната власт с едно почитано от векове име. Но все пак в околностите има свидетелства за християнска общност от по-ранна епоха, живееща охолен живот (по това време на Островите царят Тъмните векове – време на много трудности и опасности), ползваща стоки от далечни земи и очевидно успешно прехранваща се от морска търговия. Открит е и голям камък с издълбано името „Artognou”. Някои експерти настояват, че това може да е името Артур на келтски език и камъкът да бележи границите на земите му.

Самият Ричард, строителят на замъка, се „запалва” по продължаването делото на крал Артур след като прочита съчинението на уелския духовник Джефри от Монмът „История на британските крале”, написана през 1136г. Там се говори за лукавия крал Утър Пендрагон, който, подпомогнат от магьосника Мерлин, се преобразява на местен дук, за да спи с неговата жена – Игерна. В историята се казва, че тогава бива заченат Артур, най-прочут от мъжете, завоювал голяма слава с делата си. И Ричард, и авторът на „История на британските крале” имат една цел – да укрепят обединението на общността около идеята за праведна и благородна власт, изправена срещу диви и нецивилизовани нашественици.

Но откъде Джефри от Монмът знае за Артур и делата му? Много историци вярват, че възможните факти в легендата водят началото си от истории за голям воин, който е предвождал приелите християнството британци срещу саксонските езичници. В уелската поема Y Goddodin, писана между 540г. и 640г., се сравнява смелостта на един паднал воин с друг, наричан Артур. Около тези времена се е състояла голямата битка на Badon Hill, за която свидетелстват писанията на монахът Нениус от по-късни времена (9-ти век), в които се споменава победата на британците, водени от мъж на име Артур, срещу саксонците. В тази битка, казва монахът, паднали 960 мъже в един ден.

Днешната наука е раздвоена – едни приемат свидетелството на монаха Нениус като доказателство за реалното съществуване на легендарния крал, но други считат, че Нениус има само косвено познание за делата на Артур.

Автор: Ивета Радева