Съществувал ли е наистина крал Артур? II част

Надявайки се да улесним вашето обучение по английски език, приятели, продължаваме да ви представяме възможните изводи от изучаването на легендата (или истинската история) за крал Артур.

Стигнахме до два най-влиятелни източника на сведения за легендарния крал – монахът Нениус, писал за него през IX в. И свещеникът Джефри от Монмът, живял в края на XI и началото на  XII в. В своите изследвания пенсионираният медиавист Никлъс Хайъм, издал през 2018г. книгата „Крал Артур: Създаването на легендата”, казва, че източниците на разказите за прочутия воин са отдалечени поне с 3 века от събитията, свързани с него и съответно не биха могли да представляват надеждно доказателство за неговото съществуване. Според Хайъм тази героична литература и този вдъхновяващ образ са създадени във времена, твърде тежки за Британия, за да послужат като вдъхновение и повод за обединение. Саксонците – тогавашният враг – са изобразени като диви варвари, а самият герой Артур е всъщност пренесен образ още от времената на римско владичество на Островите. Найъм стига до там, че обвинява монаха Нениус в „заемане” на сведения за римски пълководец от Пуническите войни на име Арториус. С което напълно разбива доверието в старите писмени източници.

Но легендата Артур заживява свой живот, разказът за него се обогатява с времето, за да стигне до наши дни с филма на Джон Буурман от 1981г „Екскалибър”, в който учавстват младите Хелън Мирън и Патрик Стюарт. Самият Джефри от Монмът придава пълнокръвност на Артур и неговите рицари като в същото време дава своя, и то славна, история на уелсците, за които се говорело, че не са достатъчно цивилизовани. Писанията за краля от Камелот вървят заедно с политическите цели на автора им. Има дори съмнения дали Джефри изобщо е посещавал Северен Корнуол. По-скоро му е било известно това място като мистично, с внушителни скали и му се е сторило добър декор за драматична и героична история. Според други изследователи, описаната битка, в която крал Артур е смъртно ранен, е реалната битка за Камлан, взаимствана от разказ от „Уелски анали” – книга, описваща смесица от исторически факти и фикция за онези земи.

Още в Средновековието Джефри от Монмът бива обвинен във фалшификация от средновековния историк Уилям от Нюбърг, който заявява, че цялата тази история е очевидно измислена. Но още тогава дори споменаването на Артур носи за много хора огромно очарование и когато през 1191г. монаси от Абатството в Глостънбъри разкопават два гроба и откриват в тях мъжки и женски скелети, тръгва слухът, че това са гробовете на крал Артур и неговата кралица Гуинивиър и към абатството потича тълпа от средновековни туристи.

Историята на Джефри от Монмът става една от най-четените книги не само на Островите, но и в Европа и следваща по популярност след Библията. Във Франция през XIIв. пишещият под покровителството на династията Плантагенет  писател и баща на рицарския роман Кретиен дю Троа взаимства разказа на Джефри и добавя в него рицаря Ланселот, Светия Граал и други интригуващи подробности, известни и до днес.

Приятели, като че ли по-вероятният извод от всичко, разказано до тук е, че легендарният крал Артур е образ, събран от различни героични разкази за битки и послужил на британците за обединение в трудни времена. Но може би е чудесно да вярваме, че някъде там, в най-тъмните векове един млад крал, вдъхновен от Бога, е извадил меча си от камъка и е повел своите към победи до самата си героична смърт.

Автор: Ивета Радева