Емелин Панкхърст и борбата със статуквото II част

Приятели, продължаваме разказа за активистката за гласоподавателни права на жените Емелин Панкхърст.

Подкрепена от своя мъж, през 1889г Емелин Панкхърст и сподвижнички създават организацията Лига за избирателни права на жените – Women’s Franchise League. Борбата вече включва избирателни права не само за вдовиците и неомъжените, а за всички жени, заедно с права на развод и онаследяване. Много скоро, обаче, тази организация бива оценена от множеството участнички като „крайно лява”, екстремистка и свързана със социалистическото политическо движение. Следва разпад на организацията, белязан от поредица напускания на членове и след около година – нейното закриване.

Междувременно Емелин оказва помощ на безработни мъже и жени, съдействайки с разпределянето на хранителни продукти и става идейна съмишленичка на шотландския социалист Киър Харди (Keir Hardie). Докато е с дъщеря си на посещение в Швейцария, обаче, съпругът ѝ, чието здраве се влошава, вследствие стомашна язва, я извиква спешно да се прибере. За съжаление смъртта му изпреварва нейното завръщане и докато се върне в Англия, тя е вече вдовица. Влошеното финансово състояние на семейството я изпраща на чиновническа работа в Регистрация на ражданията и смъртите в район Чорлтън, където тя чува стотици нещастни истории на жени и осъзнава тяхното положение и бедност, на които държавата не реагира.

Емелин разбира, че времето на умерените действия е изтекло и нито една партия не поставя въпроса за гласуването на жените на дневен ред. Тя и нейни сподвижнички основават Женски социален и политически съюз (WSPU), започвайки все по-активни действия, за да бъдат забелязани. Скоро три от дъщерите на скандалната дама се присъединяват към протестите и по ред биват арестувани, заедно с майка си за „непристойни действия” като заплюване на полицай и шумни демонстрации. Следват постоянни арести и дори нападение от тълпа мъже, несъгласни с промяната в женските права. Но делото на организацията става все по-популярно и през 1908г в Хайд парк се стичат 500 000 активисти в демонстрация за правата на жените. Все по-скандалните действия водят до множество арести, на които арестуваните отговарят с гладни стачки, заради лошите условия в ареста.

В същото време личният живот на Емелин се влошава – тя продава дома си и живее по приятели, носейки два куфара с вещите си и изнасяйки лекции относно своето верую. Синът ѝ Хенри се разболява и умира.

Движението на жените е посрещано с все по-голяма агресия от властите, а има и смъртен случай след арест. В отговор суфражетките изострят тактиките си с чупене на прозорци и дори с подпалвачество. Но с последвалите действия и взривове, настъпва разцепление в женската организация, която дори засяга дъщерите на Емелин, станали привърженички на различни политически решения. Крайните прийоми биват подложени на критика вътре в организацията.

Със заплахата от Първата световна война, обаче, всички драстични действия биват прекратени и жените застават на страната на държавата в настъпващата война. Емелин Панкхърст разбира ролята на нежния пол в управлението на страната и производствата, докато мъжете са на война и хвърля всички свои усилия в тази посока. Тя полага и много труд в набавянето на средства за въоръжение, и в преговорите за края на войната.

Най-сетне, след толкова години на борба, историята сама помага на Емелин. Ролята на жените в обществото е променена и възприета от мъжете – дамите най-сетне получават право на глас (след като навършат 30г и с някои ограничения). Организацията на Емелин Панхърст се възражда като Партия на жените, която приема все още само жени и се бори за равни права във всяко отношение.

До края на живота си героинята на нашия разказ остава активна в различни каузи и заедно с четири осиновени от нея деца се мести в Торонто. Там тя не престава да се бори за равенство, вече не само на жените, но и на мъжете. Уморена от дългите зими в Канада, тя се връща в Англия. Заради последвалия разлом в семейството и различни пътища, които дъщерите ѝ поемат, Емелин е съкрушена. Като се прибави и разклатеното ѝ здраве, вследствие гладните стачки, тя бързо се влошава и през 1928г. умира само на 69 години.

Смъртта ѝ получава огромен отзвук сред всички защитници на женските права. Те я сравняват със смъртта на генерал сред своята жалеща армия. През 1930г. на гроба ѝ е издигната статуя в знак на скръб и признателност.

Емелин Панкхърст е жена с огромен принос към промяната на статуквото и промяната в общественото отношение към жените и техните права. Може да се каже, че тя буквално преоформя историята.

Приятели, не забравяйте да превключите на английската версия на статията и да усвоите новите думи! Използвайте бутона горе вдясно! До нови срещи!

Автор: Ивета Радева

Снимка: Getty Images