Отношението към парите, изразено в народните мъдрости
Днес ще обърнем внимание на една тема, която възпитаните хора дори не споменават – парите! Но ние, освен възпитани, сме и любознателни и бихме искали да установим доколко английският език в своето развитие е подобен на българския и дали двата народа имаме сходни поговорки и мъдрости, относно това „голямо зло”.
Англичаните са хора, който уважават финансите и не се срамуват да ги имат. Разбира се не е белег на добър вкус да се хвалят с тях, но все пак отчитат нуждата от добро управление на средствата. Затова е и поговорката, която вече сме споменавали в друга наша статия – A fool and his money are soon parted (Глупакът и парите му бързо се разделят). Паричното управление не минава през взимането на заеми, това е ясно, тъй като да си богат не е само въпрос на късмет, а и на труд и правилни решения. Out of debt, out of danger (Далеч от дългове, далеч от опасност). Или иначе казано – по-добре да не си позволиш нещо, отколкото заради него да задлъжнееш и да изпаднеш в беда при разплащането с кредитора. Ето още една пословица по въпроса: Forgetting a debt does not pay it (Забравянето на дълга не го изплаща). За да остане в народната памет, явно доста хора не са плащали дълговете си. И вероятно са го закъсвали заради това, ако се съди предната пословица за опасността от задлъжняването.
Англоговорящите са убедени в нещо, което и българите знаят и тачат – If you won’t work you shan’t eat (Който не работи, не трябва да яде). Като източник на средства те предпочитат честния труд, защото иначе можеш да се забъркаш в неприятности. Но не така правят другите! Винаги има група, която не се съобразява с морала, с това какво обществото счита за справедливо. Към тях е обърната следната мъдрост: A rich man is either a scoundrel or the heir of a scoundrel (Богатият е или мошеник, или наследник на мошеник). Такива пословици говорят за горчив житейски опит. Също като в България!
Успоредно с темата за богатството, върви темата за бедността. Не всички са еднакво успешни в живота. A moneyless man goes fast through the market (Безпаричният минава бързо през пазара). А още се знае, че Beggars can’t be choosers (Просяците не могат да избират). Липсата на пари те кара да вземеш онова, което хората ти подхвърлят. Което не пречи на някои хора хем да са бедни, хем да искат неща, които не им се полагат. Или, може би, да мечтаят. If wishes were horses, beggars would ride (Ако желанията бяха коне, просяците щяха да яздят) т.е. знае се, че желанията сами по себе си не дават пари, трябва и труд и предвидливост. Още една поговорка, която си имаме и ние, ни казва, че бедният взима, каквото му се даде и не придиря – Never look a gift horse in the mouth (На харизан кон зъбите се не гледат).
Скъпи приятели, обърнете внимание, че в английския език при превода на пословици и мъдрости и в случай, че имаме поговорка със същото значение в българския, не правим буквален превод, а използваме най-близката по смисъл наша пословица. Буквалният превод идва, когато чуждата мъдрост няма български еквивалент.
За да разбирате тънкостите на един език, добре е да преминете през обучение. Учебен център „Рая” Лондон предлага разнообразни курсове по английски език, съобразени с Вашите нужди и целящи да Ви помогнат в намирането на работа и справедливо заплащане. Изучаването на английски език е Вашето вложение в бъдещето и ще споменем една пословица, която може би обобщава методите за успех на хората, радващи се на добри финанси – Nothing ventured, nothing gained (Нищо вложено, нищо спечелено).
Автор: Ивета Радева