Джак Пружинените пети или Викторианският Батман

След разказите за призраци, които прочетохте миналия месец, днес ще ви разкажем за един страховит образ от Викторианската епоха в Англия. Той е толкова характерен и толкова дълбоко навлиза в културата на англичаните, че с времето от злодей се превръща в герой и историите за него дават началото на съвременните комикси, а образът му дава началото на супергероите с плащ и маска, пазещи града от престъпници.

Но в самото начало Джак Пружинените пети върши наистина зли дела. За първи път за него се заговаря през октомври, 1837г. Слугинче на име Мери Стивънс вървяла към Лавендър Хил, когато от тъмна алея върху ѝ скача висока фигура, обгръща я, парализирайки движенията ѝ и започва да къса дрехите ѝ, както тя после разказва, със студени метални нокти. Писъците на момичето карат нападателя да избяга, а събралите се минувачи не успяват да го намерят никъде. По-късно в същия район подобна фигура скача пред движеща се карета като кара кочияша да загуби контрол и да се удари лошо. Фигурата, по думите на очевидци, избягва като прескача с един скок 2,7 метрова стена, докато се смее високо и звънливо. Още през януари на следващата година към кмета на Лондон сър Джон Кауън потичат оплаквания от изплашени хора, че хулиган с неясна самоличност се явява на хората в облекло на дявол, на мечка или на призрак и така ги наплашва, та две от жертвите му – момичета – никога няма да дойдат на себе си, превръщайки се в бреме за семействата си. Споменава се преоблечен човек с висока фигура на джентълмен, с бяла и прилепнала маска на лицето, който скача от височини, от които друг би се пребил. Една от жертвите му – Джейн Алсоп – разказва как била примамена на улицата от човек с голяма мантия, който започва да бълва сини пламъци, а очите му са червени като огън. Под мантията носел прилепнало облекло, а на ръцете – железни нокти. Докато бягала от него, той успял да нареже врата и ръцете на момичето с тях. Десетина дни по-късно подобна фигура напада друго момиче – Луси Скейлс – и издухва в лицето ѝ сини пламъци. От страх тя получава гърчове, а злосторникът избягва.

Никой не предполага, че този злодей ще се превърне в устойчива градска легенда и ще вдъхва страх чак до началото на XX век. Някои подозират в него Дявола, други – един известен с пиянските си неразбории ирландски благородник, наричан „Лудия маркиз на Уотърфорд”. Постепенно разкази за Джак Пружинените пети се промъкват във викторианското списание за страхотии Пени Дредфул, а после и в други издания, превръщайки го от злодей в герой и приписвайки му благородни дела. Подобна история започва да се разказва и в Чехия, през 30-те и 40-те години на XX век, само че там героят се нарича Перак, Пружинения човек от Прага.

По-късни доклади до полицията за сблъсъци с Джак Пружинените пети са получени през 70-те години на XIX в. от различни места като Пекъм, Шефийл и Колчестър като общото между разказите е и това, че опитите за стрелба срещу него остават безрезултатни. Следват разкази за срещи с призрачна фигура в Ливърпул, поради масовата истерия веднага идентифицирана като познатия ни „герой”, чак до 1904г.

И до днес никой не знае дали се касае за един човек, за група хулигани, за имитатори през годините или за нещо свръхестествено. Някои дори го свързват с феномена Стъпките на Сатаната, за които сме писали в друг наш текст. Четете и не забравяйте да обърнете на английскоезичната версия на сайта ни, за да научите новите думи!

Автор: Ивета Радева